В навечерието на Великден сме - вече трети Великден за Гошко!
Настроението ни през оня пръв Великден заедно бе наистина празнично и окрилено от розови надежди - направени бяха вече две операции, по една на всяко око, струваше ни се дори, че Гошко фиксира предмети. Впрочем, като гледам снимките, май наистина е било така. Но това е една друга тема. Още не знаехме, че предстоят още операции, не подозирахме за проблема със слуха...
На следващия Великден бяхме в болницата в Рим за поредния преглед под упойка. Снимки оттогава нямаме - бяха ни извикали от днес за утре и забравихме фотоапарата. Още ме държи усещането как оттогава нещата тръгват назад - очно налягане, начало на липса на пари, ТЕЛК и свързаното с него черногледство, обременеността на българските лекари и терапевти, диагноза на слухова загуба, отитът и накрая отказът на Гошко да носи слухови апарати и очила - чак до днес.
Утре е вечерта на третото ни Възкресение заедно. Дано възкръсне нашата надежда, че ще се справим и ще тръгнем напред! Толкова хора ни помогнаха през последния месец - струва ни се, че Господ още вярва в нас!
Фотоапарат пак нямаме - този път го забравих във Варна.
Весело посрещане на празниците, приятели! Нека Бог да е с вас!
