Аделина Илиев ще представи за пръв път свои фотографии пред публика в родния си град Бургас. Фотографиите ще бъдат изложени в арт-кафене „Ромео и Жулиета” на 5 март от 18 до 22 часа, след което ще бъдат разпродадени благотворително с цел подпомагане ежегодното ни пътуване до Италия за очен преглед под упойка и невропсихиатрична оценка в Поликлинико Джемели, Рим. Надяваме се също така чрез изложбатата да повишим осведомеността на хората относно уникалната инвалидност „сляпоглухота”.
„Сляпоглухотата е състояние, при което комбинацията от зрителна и слухова загуба при децата причинява „толкова сериозни потребности, свързани с комуникацията, образованието и развитието, че те не могат да бъдат приспособени към специализираните учебни програми за деца само със зрителна или слухова загуба (34 CFR 300.8 ( c ) ( 2 ), 2006) или множество увреждания. Така наречените”сляпоглухи” деца представляват самостоятелна образователна група, защото едновременното увреждане на слуха и зрението изисква педагозите да подхождат към всяко едно дете индивидуално и обмислено, за да осигурят на децата с този вид увреждане шанса да достигнат своя пълен потенциал.”
Barbara Miles, “Oбщи бележки върху сляпоглухотата”
http://www.nationaldb.org/NCDBProducts.php?prodID=38
Гошко вече е на пет години и посещава дневния център към СОУ за ДНЗ „Проф. д-р Иван Шишманов” – Варна, но имаме предложение от CABSS /Centro Assistenza per Bambini Sordi e Sordociechi/ да продължим посещенията си в техния център в Рим, където с него работи специалист по комуникация и обучение на сляпоглухи. Доколкото Гошко има изградена здрава сърдечна връзка с италианските обучители, чийто подход е наистина „индивидуален и обмислен”, вярваме, че работата с тях би била благотворна за него.
Аделина подкрепя Гошко още от първите месеци след раждането му, когато цялото семейство хранеше надеждата, че зрението му може да бъде възстановено чрез операциите, направени в Италия. Операциите бяха успешни, но от положението, в което Гошко беше изписан от „Майчин дом” – София: ретинопатия на недоносеното в последен пети стадий – тотално отлепени ретини на двете очи, резултатът е най-често т.нар. „амбулаторно зрение”, т.е. възприятие на светлина и разпознаване на едри предмети /силуети/ от близко разстояние, което позволява движение в позната обстановка. За да бъде постигнато всичко това обаче, е нужна адекватна зрителна стимулация. Ади ни подари първите светещи обекти за сензорна стимулация, закупени от Англия. Фотогалерията от нейни снимки на Гошко като бебе и прохождащо дете ни остана най-скъп спомен от онези дни на силна вяра и надежда. В последвалите години, когато стана известна и слуховата загуба на Гошко, Ади продължи да ни помага, включително чрез творчеството си на фотограф. Тя много пъти е предоставяла свои авторски произведения за наши благотворителни продажби.
Аделина беше гост на Розовото парти миналата пролет, като го засне със своята вярна камера – но може би не всички знаят, че кадър от точенето на сладки влезе завинаги в архивите на списанието National Geographic – повод за малка радост.
http://ngm.nationalgeographic.com/myshot/gallery/365847#/enlarged/1408190/
Архитект по професия, Аделина живее и работи в Лондон заедно със съпруга си, арх. Радо Илиев, нейният приятел от студентските години, с когото емигрират заедно през 1991 г. Професионалните изяви на Аделина са в областта на интериора и дизайна. Работила е за различни архитектурни компании - MCM Architecture, DEGW, Nicholas Burwell Architects, Thomas Heatherwick Studio и др. В момента работи самостоятелно и в екип със съпруга си, предимно интериорни проекти и дизайн. Истинската и страст обаче е фотографията. Дълговременното хоби се е превърнало в нейна втора професия. Аделина създава име в областта на архитектурната фотография. Снима архитектурен дизайн за редица клиенти. Британските банки за изображения Alamy и Photographers Direct разполагат с колекции от нейни работи. Публикува в он-лайн издания за пътешествия - Vagabond, Highlights, Balkan Travellers, National Geographic. Снима за архитектурните списания Brava Casa, Abitare, А10, Reflexdeco.
Излага творбите си в малки галерии в Лондон. Очерк за нея е публикуван в сп. ”Море” бр.№ 2, 2008 год., където творчеството и е илюстрирано с „Колекция от балкони в Бургас”.
Изложбата в Бургас носи непретенциозното заглавие „Снимки по пътя”. Познати места, които в кадър изглеждат непознати. Далечни светове, които ни се струват познати, пречупени през призмата на човешкото присъствие. Невъзможни ракурси и моменти, които все пак са истински, защото Аделина доказано е била там да ги улови в камерата си. Част от представените фотоси са избрани за публикация в National Geographic, където редакционната рубрика „The Daily Dozen” неведнъж публикува снимки на Аделина.
http://ngm.nationalgeographic.com/myshot/gallery/365847#/gallery/1446833/
Творчество на Аделина Илиев е представено он-лайн на адрес www.adelina.co.uk
„Истинският пътник няма предначертана посока,
нито намерение да стигне някъде.
Истинският художник позволява на интуицията си
да го води където си поиска.
Истинският учен е свободен от идеи
и умът му е непредубеден към това, което е.”
Лао Дзъ, „Пътят” VІ в. ВС
Истинският учител се оставя да бъде воден от ученика.
професор емеритус, международен експерт с над 50 годишен стаж по обучение на сляпоглухи .
Само на 5 март от 18 до 22 часа, арт-кафене „Ромео и Жулиета”, ул. "Княз Александър Батенберг" № 14, Бургас, България.
Кратък фоторепортаж от изложбата, заснет от самата Аделина, както и самите снимки, можете да видите тук.