В памет на д-р Ян ван Дайк
Първата ми среща с холандския професор д-р Ян ван Дайк бе в сайта на известното училище за слепи „Пъркинс” /Perkins School for the Blind/. В сайта могат да се видят два видео материала, чрез които професорът – пионер в обучението на сляпоглухи деца и юноши ни прави съпричастни към своя метод, граден в продължение на повече от 50 години. Близките ми приятели знаят колко бях впечатлена от тези две филмчета: „Ролята на емоционалния ум” /Role of the Emotional Brain/ и „Оценка, водена от детето” /Child Guided Assessment/. Препоръчвам горещо на всеки, който е учил английски, да отдели време да ги види. Имат субтитри.
От 2001 година насам професор Ян ван Дайк се е посветил на идеята да направи знанията си достъпни за всеки един заинтересован – лекар, терапевт, педагог, родител на сляпоглухо дете. От неговия сайт /www.drjanvandijk.org/, разработен за тази цел, могат да се изтеглят безвъздмездно обучителни материали и да се получи информация за семинарите, водени от професора на различни места по света. Последният семинар бе организиран от британската фондация “Sense”, работеща в полза на сляпоглухите. Не успях да се свържа с професора навреме, за да разбера ще бъде ли възможно да ни обърне внимание на семинара, така че се отказах от идеята да посетим Питърбъро /Peterborough/ на 28 март т.г. Ако разполагахме с достатъчно средства, бих отишла дори и само за да изпитам удоволствието да погледам и послушам на живо този забележителен човек! Но това, което желая всъщност, е той да ни помогне за намиране на най-успешния подход за обучение на Гошко. Вече имам контакт с професора и се надявам в недалечното бъдеще да имам и възможността да го видя на живо. Междувременно реших да преведа на български негови статии, така че повече хора в България /не само тези, които знаят английски/ да могат да ги ползват. Имам изричното съгласие на професора да публикувам преводите – всъщност, неговият коментар беше: „Нали затова са написани”. Първата статия, която преведох, е написана в далечната 1966 година.
ПЪРВИТЕ СТЪПКИ НА СЛЯПОГЛУХОТО ДЕТЕ КЪМ ЕЗИКА
Ян Ван Дайк
публикувано в: The International Journal for the Education of the Blind, Май 1966, том XV, № 3
Повечето от сляпоглухите деца, които обучаваме, могат да бъдат сравнени с новородено дете. Светът на сляпоглухото дете не е диференциран и то разграничава ситуациите и предметите твърде смътно.
Задачата на учителя е да посочи на детето отправни точки, от които то да бъде в състояние да структурира своя свят. Това става, като на детето бъде даден език. По този начин, чрез усвояване на езиковите знаци, то ще може да направи своя свят устойчив.
Знакът може да обозначава предмет, идея или мисъл. /За целта може да бъде използван жест, конфигурация на пръстите на ръката или дума./ Въвеждането на символи е решаващ момент за развитието на сляпоглухото дете /както и за всяко друго дете/. Въпреки това, на този проблем не се отдава достатъчно внимание от страна на педагозите, работещи със сляпоглухи деца, особено в етапа на развитие, предхождащ този на употребата на символи.
Започвайки да учим детето на език, трябва да имаме предвид неговото ниво на развитие. В противен случай същестува голяма вероятност да възникне елементарно „сигнално поведение”, каквото се наблюдава при някои сляпоглухи деца, обучавани на команди, преди да са достатъчно зрели за това. В подобни случаи, когато бъде зададена единична команда, детето изпълнява цялата серия, която е заучило. В подобни случаи то реагира на стимула, но това не е същото като да „разбира” езика.
Авторът няма намерение да описва всички фази, през които трябва да премине детето по неговия път към усвояване на езика. Все пак, би искал да фокусира вниманието върху най-важната стъпка: откритието на „естествения символ”. Този термин набляга на материалното сходство между самото нещо и символа, който го представлява. Този вид сходство е най-явно при жестовете, които играят толкова важна роля за развитието на езика при всяко дете. Движението на ръцете една върху друга е подобно на това, което означава – миене. При звукоподражателните „думи” приликата е очевидна: „ту-ту” означава кола, „пррм” означава мотор и, вероятно, „ммм” означава ядене. Много е възможно при някои думи, които за нас изглеждат произволни, в началото да е съществувала прилика с обектите, за които се отнасят.
Според някои детски психолози, езикът и речта могат да бъдат усвоени единствено по пътя на естествените символи. Преди да бъде даден отговор на въпроса, какъв извод произтича от тази гледна точка по отношение на сляпоглухите деца, трябва да бъде разрешен друг въпрос – какъв вид сходство търсим ние?
Да предположим, че искаме да научим детето на жеста за „топка”. Човек би могъл да присвие длани и по този начин да означи формата на топката, но би могъл също така да извърши движение като „хвърляне на топка”. Трябва да помислим кой жест би бил по-лесен и по-естествен за детето. С други думи, кой жест е по-близо до неговата собствена представа за „топка”?
За всяко дете, нещата придобиват смисъл, когато човек може да направи нещо с тях. „Нещата” за детето са преди всичко „неща в действие”. Дървото е нещо за качване, кутията е нещо за пълнене или за сядане в нея, топката е нещо, което можеш да хвърлиш надалеч. Първата представа на детето за нещата в този свят се основава на двигателните модели, възникващи в резултат от боравенето с нещата. Авторът вярва, че жестовете символизират представата на детето за тези неща. Дори когато детето се научи да говори, „естествените жестове” трябва да имат своето място.
В отделението за сляпоглухи деца в St.Michielsgestel, Холандия, в момента имаме 13 деца, повечето от тях жертви на рубеола от страна на майката. Приемаме за първо по важност детето да има съзнание за собственото си тяло. /В началото на обучението му това е негова единствената допирна точка./ Когато детето започне по-добре да осъзнава себе си и света около него, става възможно да имитира движения. В този период, на детето се представят неща, при които двигателният компонент е очевиден. Най-голям успех в сферата на развитието на представите и асоциациите със думи сме имали с неща като топка, гребен, нож, люлка и дейности като ядене, пиене, миене на ръцете.
За „топка” се използва „хвърлящото движение”; за „гребен” – „движението за сресване” и за „нож” – „движението за рязане”. Жестът се изпълнява непосредствено преди използването на предмета и детето се приканва да го повтори. Предметите, които се ползват в ситуации от реалния живот /ядене, обличане и пр./, се оказват особено ценни. Идва един знаменит момент, когато детето открива връзката между предмета или действието и съответния жест. В някои случаи детето показва това откритие съвсем ясно, като само измисля жестове. Например едно дете, което изпитваше големи трудности да разбере някои от споменатите по-горе жестове, една сутрин измисли негов жест за „низане на мъниста”, любимо за него занимание. След този преломен момент, беше разбрана функцията на езика като средство да изрази различни нужди. По този начин, детето откри, че тялото може да му служи като посредник при обозначаването.
Материалното сходство, което съществува в началото на развитието на езика, постепенно намалява с по-нататъшното му усъвършенстване. Появява се една схематичност на жеста, наречена „денатурализация” . Към този момент на развитие не е нужно да се изпълнява цялото „хвърлящо движение”, достатъчно е леко или съкратено движение с ръката.
Другото явление, което се наблюдава, е т.нар. „де-контекстуализация”, т.е. жестът се изпълнява извън контекста, в който е заучен.
Жестът за „пия” се използва не само в кухнята, където е заучен, но и на детската площадка, когато детето е жадно. По този начин, автономността на жеста се увеличава и естественият символ се претопява в конвенционалния език.
Да вземем за пример случая с едно малко белгийско дете, Люк, на осем години. Той е абсолютно сляп и почти изцяло глух. Той получаваше млякото си всяка сутрин в десет часа. Преди да отидем с него в кухнята, правехме жеста за „пия”. След няколко сутрини по този начин, той направи жеста сам, докато държеше дръжката на вратата. Това разбира се беше чисто и просто очакване, тъй като предхождаше дествието „пиене”. Това не беше обозначаване. Може би преходът към обозначаване е бил направен, когато детето е направило жеста също така и в къщи, или когато вместо да изпълни цялостното движение за „пия”, само е завъртяло ръка.
Този процес на отдалечаване между изразното средство, т.е. жеста, и референтния обект продължава дълго в развитието на детето. В цитирания по-горе случай, той беше повлиян от изговорената дума, представена веднага след изпълнението на жеста. Този процес на отдачечаване може да бъде разбран и повлиян единствено вземайки под внимание общото развитие на детето, зависещо от неговата интелигентност, емоционална зрялост, социално самосъзнание и житейските събития, който му се предоставят. Израстването в посока към обозначаване чрез символи се извършва единствено на малки стъпки при съвместното действие на тези фактори. Особено ценни от гледна точка развитието на символното мислене са рисуването, моделирането и ролевите игри /къщи за кукли и пр./. Тези дейности отдалечават детето от чисто прагматичния свят.
Най-последните изследвания в областта на афазията показват, че проблемите от подобно естество трябва да бъде разглеждани като нарушения в телесната схема /body-schema/. Развитието на телесната схема е най-важното изискване за всяка образователна програма, касаеща деца с проблеми при комуникацията.
В литературата това е познато като „оrganasmic theory”, и е доказано ценно за нас при обучението на реч, жестомимичен език или спелинг върху пръстите на ръката. Най-важното е детето да бъде в състояние да обозначи неща, които реално не държи при себе си по същото това време.
Броят на децата с умствено изоставане, които трябва да бъдат обучавани, непрекъснато нараства. Тази група деца е невъзможно да бъдат научени на език без добра подготовка през т.нар. пре-лингвален период.
Много от проблемите, посрещани от учителите и децата в процеса на усвояване на език, тепърва ще намират решение. Надяваме се, че този доклад поне малко е допринесъл за решаването на тези проблеми.
П.С. Д-р Ян ван Дайк напуска земния си път на 23 януари 2018 г. Неговият сайт вече не е активен.
Сваляне на статията на български като doc. файл:
Статията е редактирана за последен път от regina - 11-05-2018, 22:36