Цялата статия.. | Видяно: (0) | Коментари: 0
Търсене
Вход в сайта
Раздели
Една статия, която ми хареса и реших да я преведа. Написана е образно и достъпно за неспециалисти. Източник:
Бухала се опита да каже нещо много умно, но не можа да го измисли. Затова хвръкна да покани другите. Първият, на когото каза, беше Пух.
- Пух - каза той, - Кристофър Робин дава прием.
- О! - каза Пух. После като видя, че Бухала очаква да чуе още нещо от него, продължи:
- Ще има ли нещо от рода на онези малки кейкове с глазура от розова захар?
Един ден, когато слънцето се върна над Гората и донесе със себе си дъха на Май, и всички поточета весело забълбукаха, спретнато прибрани в коритата си, и малките локвички дремеха, потънали в спомени от времето, когато бяха големи и бяха извършили още по-големи неща, и в топлия спокоен въздух на Гората се чуха предпазливите опити на Кукувицата да кука, заслушана в собствения си глас; или ленивите, приятни оплаквания, че "други са виновни, но няма значение" на Дивите Гълъби - в такъв един ден Кристофър Робин свирна по особен начин и Бухала долетя от Голямата Гора, за да види какво искат от него.
- Бухале - каза Кристофър Робин, - ще дам прием!
В памет на д-р Ян ван Дайк
Първата ми среща с холандския професор д-р Ян ван Дайк бе в сайта на известното училище за слепи „Пъркинс” /Perkins School for the Blind/. В сайта могат да се видят два видео материала, чрез които професорът – пионер в обучението на сляпоглухи деца и юноши, ни прави съпричастни към своя метод, граден в продължение на повече от 50 години. Близките ми приятели знаят колко бях впечатлена от тези две филмчета: „Ролята на емоционалния мозък” /Role of the Emotional Brain/ и „Оценка, водена от детето” /Child Guided Assessment/. Препоръчвам горещо на всеки, който е учил английски, да отдели време да ги види. Имат субтитри.
От 2001 година насам професор Ян ван Дайк се е посветил на идеята да направи знанията си достъпни за всеки един заинтересован – лекар, терапевт, педагог, родител на сляпоглухо дете. От неговия сайт /www.drjanvandijk.org/, разработен за тази цел, могат да се изтеглят безвъздмездно обучителни материали и да се получи информация за семинарите, водени от професора на различни места по света. Последният семинар бе организиран от британската фондация “Sense”, работеща в полза на сляпоглухите. Не успях да се свържа с професора навреме, за да разбера ще бъде ли възможно да ни обърне внимание на семинара, така че се отказах от идеята да посетим Питърбъро /Peterborough/ на 28 март т.г. Ако разполагахме с достатъчно средства, бих отишла дори и само за да изпитам удоволствието да погледам и послушам на живо този забележителен човек! Но това, което желая всъщност, е той да ни помогне за намиране на най-успешния подход за обучение на Гошко. Вече имам контакт с професора и се надявам в недалечното бъдеще да имам и възможността да го видя на живо. Междувременно реших да преведа на български негови статии, така че повече хора в България /не само тези, които знаят английски/ да могат да ги ползват. Имам изричното съгласие на професора да публикувам преводите – всъщност, неговият коментар беше: „Нали затова са написани”. Първата статия, която преведох, е написана в далечната 1966 година.