"Може би дължа това, че съм станал художник, на цветята." Клод Моне
Търсене
Вход в сайта
Раздели
Бухала се опита да каже нещо много умно, но не можа да го измисли. Затова хвръкна да покани другите. Първият, на когото каза, беше Пух.
- Пух - каза той, - Кристофър Робин дава прием.
- О! - каза Пух. После като видя, че Бухала очаква да чуе още нещо от него, продължи:
- Ще има ли нещо от рода на онези малки кейкове с глазура от розова захар?
Един ден, когато слънцето се върна над Гората и донесе със себе си дъха на Май, и всички поточета весело забълбукаха, спретнато прибрани в коритата си, и малките локвички дремеха, потънали в спомени от времето, когато бяха големи и бяха извършили още по-големи неща, и в топлия спокоен въздух на Гората се чуха предпазливите опити на Кукувицата да кука, заслушана в собствения си глас; или ленивите, приятни оплаквания, че "други са виновни, но няма значение" на Дивите Гълъби - в такъв един ден Кристофър Робин свирна по особен начин и Бухала долетя от Голямата Гора, за да види какво искат от него.
- Бухале - каза Кристофър Робин, - ще дам прием!