Лятната жега вече е спомен. До вчера обикаляхме на зиг-заг алеите на Морската градина, следвайки оскъдните сенки на дърветата, а днес сенките на същите тези дървета се излежават по асфалта до късно през деня. Едва в ранния следобед слънцето успява да ги изправи и тогава, макар за кратко, лятото се връща. После сенките полягат отново. По улиците се носи миризма на печени чушки. Орляци косове кацат шумно върху смокинята и по цял ден слушаме превъзбуденото им цвърчене. Вечерите са хладни и щурците вече не пеят. Краят на месец септември - краят на едно чудесно лято. Изживяхме го на сто процента и не съжаляваме, че си отива. Но все пак, нека да се запасим с малко слънчеви спомени за зимата.

СПОМЕНИ ОТ МОРСКАТА ГРАДИНА

 

СПОМЕН ЗА МОРЕТО

СПОМЕНИ ОТ “СТЕНАТА НА ПРИКАЗКИТЕ"

СПОМЕНИ ОТ ЛЮЛКИТЕ

СПОМЕНИ ОТ КЛАТУШКИТЕ

 

 

СПОМЕНИ ОТ ПЪРЗАЛКИТЕ

 

 

 

СПОМЕН ОТ ЧЕТВЪРТИЯ РОЖДЕН ДЕН НА ГОШКО

ДО ДОГОДИНА!