Мили Дядо Коледа,
Много време мина, откак за последен път ти писах писмо. Тогава ти се казваше “Дядо Мраз” и ни носеше чувал, пълен с подаръци, навръх Нова Година. Звънваше на входната врата и ние, децата, се втурвахме с надеждата да те видим, но уви - ти винаги си беше вече тръгнал. По-големите деца казваха, че възрастните са те измислили, за да слушаме през годината. Не ми се вярваше това да е истина - ти носеше подаръци на всички, не само на послушните деца. Исках да те има, и ти идваше - звънеше и оставяше чувала. Когато поотраснах, започнах да забелязвам отсъствието на татко в момента, когато звъниш на звънеца, и как той после се задава откъм задния вход на къщата. Мислех си, че си му дал чувала, за да имаш време да обиколиш останалите къщи по земята. Пазех тайната за себе си, защото малкият ми брат също като мене през предишните години искрено се надяваше да те види. Но приятелите настояваха, че не съществуваш, че си една приказка за бебета, сърдеха се на родителите си, че ги лъжат. И ние двамата с брат ми пораснахме бързо. Постепенно забравих, че те има, и че бих могла да ти напиша писмо.
Пиша ти писмо сега, след много години. Знам, че не ми се сърдиш. Нали за тебе всички сме деца, които очакват своите подаръци. Вече знам, че можеш да изпълниш и най-съкровеното желание. Сядам, затварям очи и отварям сърцето си, за да си пожелая нещо за Коледа.
Вече не съм дете, а родител. Мечтах за сина си цял живот и той направи невъзможното, за да бъдем заедно. Влетя в живота ни изневиделица и постави на изпитание нашата воля, гордост и достойнство. В отговор на нашата непоколебимост изправи пред нас още прегради, които да преодоляваме, ако искаме да бъдем част от мъничкия му, непознат за нас свят. Той превърна всеки божи ден в предизвикателство за нас. Усилията, които обаче той самият прави, за да стигне до нас, са многократно по-големи от нашите. Стараем се да дадем най-доброто от себе си. Но и това не е достатъчно.
Мили Дядо Коледа,
Най-съкровеното ни желание като родители е да намерим начин да общуваме с Гошко. През месец май т.г. в Пловдив, по време на проведения Международен семинар за сляпо-глухи по жестомимичен език и тактилен жестов език имахме щастието да влезем в личен контакт с г-жа Ольга Ивановна Смирнова, генерален директор на Центъра за рехабилитация на нечуващи «Отофон» в Москва, асоцииран член на EDBU. След проведеното от нея кратко аудиологично обследване на сина ни пред аудиторията на семинара, тя изказа мнение, че малкият Георги чува в диапазона на говорните честоти - в разрез с резултатите от аудиологичната оценка от началото на годината. Според нея възможността за успешно слухопротезиране със слухови апарати при Георги е напълно реална, както и развитие на реч при специално обучение. Това би могло да се се случи в място като Сергиево - Посадския дом за сляпоглухи деца, където самата Ольга Ивановна е аудиолог-консултант. Домът е считан за световен еталон в тази сфера, от неговия опит черпят институти от ранга на американския Perkins School for the Blind.
Има и други места в Европа, където бихме могли да получим квалифицирана помощ в насока развитие на реч при Гошко - например италианската асоциация Lega del Filo d’Oro, към която ни насочиха лекуващите лекари от Policlinico Gemelli в Рим. Нашата цел през идната година ще бъде да съберем необходимите средства, за да си позволим достатъчно дълъг престой в подобен център в Европа.
Имаме огромно желание да посетим и частния център Snowdrop в Югозападна Англия, където Andrew Brereton да състави конкретна програма за развитие на зрението и слуха на сина ни чрез стимулиране на мозъчната дейност.
Специалистите и центровете за обучение на сляпоглухи деца са изключително малко на брой в света. Важното е, че съществуват. Нима бихме могли да живеем спокойно, ако не направим всичко възможно да посетим поне един от тях!
Мили дядо Коледа, това е най-съкровеното ми желание. Вярвам, че ще ми помогнеш да се сбъдне. На Коледа стават чудеса!
С обич,
Мария Попова,
майка на Гошко