Един ден, когато слънцето се върна над Гората и донесе със себе си дъха на Май, и всички поточета весело забълбукаха, спретнато прибрани в коритата си, и малките локвички дремеха, потънали в спомени от времето, когато бяха големи и бяха извършили още по-големи неща, и в топлия спокоен въздух на Гората се чуха предпазливите опити на Кукувицата да кука, заслушана в собствения си глас; или ленивите, приятни оплаквания, че "други са виновни, но няма значение" на Дивите Гълъби - в такъв един ден Кристофър Робин свирна по особен начин и Бухала долетя от Голямата Гора, за да види какво искат от него.
- Бухале - каза Кристофър Робин, - ще дам прием!