„Думата „Коледа“ вбеси Скрудж.”
Чарлз Дикенс, „Коледна песен”
Обикновеният живот приветства практичните, самоутвърдителни възгледи за света - отличителни белези на нашето „низше съзнание” - да отвръщаме на удара с удар, да хвърляме вината върху другите, да отклоняваме всички въпроси, които нямат практическо значение към момента, да не сме в състояние да фантазираме и да се придържаме към един ласкателен за самите себе си образ.
„— Аз не се веселя на Коледа и не мога да си позволя да я правя весела за ленивци! — викна той. — Ако зависи от мене, всеки идиот, който се мотае наоколо и поздравява с „Весела Коледа!“, трябва да бъде сварен в собствения му коледен пудинг и да бъде погребан със стрък зеленика, забита в сърцето му! Празнувай си Коледа, а мене ме остави на мира! — И той посочи вратата.”
В редки моменти обаче, когато не сме под въздействието на заплаха или изискване спрямо нас, ние разхлабваме схватката на собственото си его и умът ни се придвижва към една по-универална перспектива, отвъд личните ни интереси и прищявки. Започваме да мислим за другите с малко по-богато въображение. Вместо да ги критикуваме и нападаме, свободни сме да си представим, че тяхната ярост или злоба са симптоми по-скоро на болка, отколкото на „лошотия”.
Започваме да разбираме, че уместното отношение към хората не е страх, цинизъм или агресия, но винаги – когато успеем да си го позволим – любов. Подобни състояния се преживяват за очайващо кратко време. Заради една въображаема сигурност, умът скрива от нас преживяванията на нашата истинска, радостна, великодушна същност.
„Само след миг Боб Крачит вече бе затворил кантората и хукна към къщи. По пътя той се спусна цели двадесет пъти по пързалката на Кронхил, просто така — защото беше Бъдни вечер и защото изпитваше радост от това.”
Чарлз Дикенс, „Коледна песен”
На теория всички се възхищаваме от добротата, но на практика „да си добър” не звучи ли някак демоде и скучно, предполагащо липса на по-забележителни качества? Макар добротата да е съвместима с всички останали ценности в живота – може да си добър и успешен, добър и богат, добър и вдъхновяващ, добър и силен.
Обаче идеята, че един „добър човек” може да не е толкова успешен, ни смущава. Днес медиите и тълпата раздават лесни присъди за всеки неуспех, отричайки притеснителната истина, че светът е несправедлив. В Древна Гърция, колективното съзнание е допускало, че е възможно да си „добродетелен” и да претърпиш неуспех. Така е създадена античната трагедия. Като мярка против прекаленото раздаване на оценки и морализиране, за гражданите са организирани масови фестивали на драмата, чиято поетика внушава съчувствие към героя на трагедията - по начало добър човек, на когото животът се съсипва по независещи от него причини – „волята на Боговете”.
Днешното общество се интересува най-вече от успелите и загърбва неуспелите - които като число са много по-многобройни. Да бъдеш „щедър” се разбира предимно в материален смисъл. Но „щедростта” е нещо много повече от благотворителност, щедростта е да даваш свободно от това, което имаш, със съзнанието, че по един или друг начин всеки съществува чрез останалите, че самодоволството е просто грешка в паметта, заличила моментите на безпомощност.
„Там, където се е разрастнал Умът, остава малко място за Сърцето, Великодушието, Щедростта, Толерантността, Добротата, които едва имат място да дишат.” Вирджиния Улф
Когато получим неочакван подарък и изразим благодарността си, изпитваме едно смътно, сгряващо сърцето, топло чувство – подобно Благословията на Бог, чиято милост не сме заслужили. Същата благословия изпитва и човека, приел нашата благодарност: чувството на единение, любов, откритостта, която не пречи на предметите да останат в потока на света, а собствеността ни върху тях да е временна. Тогава отново поглеждаме света с очите на дете.
А най-доброто време на годината за подобно преживяване не е ли времето, когато самият Божи син е бил дете?
Весели празници!
снимка: Николина Караганчева за "Българската Коледа"