Градинското парти по случай седмия рожден ден на Гошко както винаги се проведе на самия ден - 27 август 2014 година - сряда, на двора в къщи. Специален гост бе Златина Тенева, която дари галерия от свои акварели за благотворителна продажба по време на тържеството. Гошко вече е ученик в Училището за деца с нарушено зрение „Проф. д-р Иван Шишманов” във Варна. Засега това е единственият му гарантиран от държавата достъп до качествено обучение. През учебната година живеем двамата на квартира във варненския квартал "Аспарухово", където се намира неговото училище. Този разход би бил непосилен, ако не съществуваха приятелите, подкрепящи ни през цялата година. Рожденият ден отново стана повод да се видим със скъпи за нас хора, с някои от които се виждаме само на този ден в годината!
Мигове от тържеството, които иначе биха отминали незабелязано, бяха уловени и подарени на всички ни от фотографката Николина Караганчева, позната на бургазлии като Щраклина.
Акварелите на Златина, дарени за кaузата на Гошко, са само една част от разнообразните и творения. Останалата част от творчеството и е представено в нейния онлайн магазин в ETSY, а също и в нейната Фейсбук страничка - A-Z Art Home.
Всички акварели от импровизираната изложба намериха своите собственици.
Poppies I / Макове I
Daisies in the Mist / Маргарити през мъгла
Orange Poppies / Оранжеви макове
The Water Lily Pond / Езерото с водните лилии
Mother & Daughter / Майка и дъщеря
"Може би дължа това, че съм станал художник, на цветята." Клод Моне
Със Златина сме учили заедно от самото начало на основното училище - „Кирил и Методий”, до завършването на Английската гимназия в град Бургас. Вярна на училищната си мечта да превежда филми, тя завърши английска филология в СУ и дълги години не се бяхме виждали, всеки по своите пътеки. През последните лета пътеките ни пак започнаха да се пресичат по улиците на родния Бургас. Златина започна да се връща за по цели лета, привлечена от нео-артистичния дух на града и възможностите за изява в новото си призвание на художник. Непрофесионален художник. Но може ли рисуването въобще да бъде наречено „професия”?
„За мен, рисуването е сърдечно вълнение, любов, сетиво, стимул, състояние, настроение, опитност…” казва Златина. И доколкото във всяко едно от нейните произведения тя е заложила съкровена частица от себе си, магията се получава. Контактът е осъществен. Публиката е благодарна.
"В тоя миг вратата се отвори и в стаята нахлу цял рояк цветя. Ида никак не можа да разбере откъде дойдоха — може би от кралския палат? Начело вървяха две прекрасни рози, зад тях пристъпяха, като се кланяха на всички страни, чудно хубави шибои и карамфили, а най-отзад крачеха музикантите: големи макове и божури надуваха грахови шушулки и лицата им бяха почервенели от усилие, а мъничките сини звънчета и бели кокичета, които вървяха след тях, звъняха весело и игриво. Каква чудна музика! Зад музикантите пък се виждаха много други цветя и те всички започнаха да танцуват: и сините теменужки, и жълтите невенчета, и маргаритките, и момините сълзи. Цветята танцуваха и се целуваха тъй мило, че драго беше на човек да ги гледа!
Най-сетне те си казаха лека нощ и тогава малката Ида си легна тихичко в креватчето. През цялата нощ тя сънува цветята и всичко онова, що бе видяла.
На сутринта Ида стана и изтича при масичката си, за да види там ли са цветята й.
Тя дръпна завеските — да, те лежаха в креватчето, но бяха съвсем, съвсем увехнали. Софи също лежеше в чекмеджето, където бе оставена, и изглеждаше твърде сънлива.
— Помниш ли какво трябваше да ми кажеш? — попита я Ида.
Но Софи я погледна глупаво и не каза нито думица.
— Колко си лоша! — рече Ида. — А те танцуваха с теб!
Сетне тя взе една книжна кутийка с хубаво нарисувана птичка на капака, отвори я и сложи там умрелите цветя."
Ханс Кристиян Андерсен, „Цветята на малката Ида”
Впрочем, Златина има изработени точно такива кутийки, подходящи засъхранение на сухи цветя. Посетете нейния магазин в ETSY и се убедете сами
The Tulip Queen / Повелителката на лалетата