Като истински бургазлии, в събота и неделя нашето семейство ходеше на плаж извън Бургас.
По онова време ходенето на градския плаж не се броеше. В почивните дни нашето и други приятелски семейства се изнасяха на юг, например на къмпинг „Стамополу”, носещ името на крайбрежната лагуна северно от Приморско. С този къмпинг са свързани най-ранните ми детски спомени.
В средата на 70-те години на миналия век къмпингът бе затворен заради строежа на резиденция „Перла” и прекрасният му плаж стана недостъпен за обикновени хора. Затварянето на района около резиденцията имаше и добра страна - девствената странджанска природа и изобилието от древни културни останки останаха непокътнати от строители и иманяри, докато дойде време за обмисленото им проучване, опазване и експониране. Например уникалното тракийско светилище Беглик Таш, части от което е описал още Шкорпил, е било разположено точно пред ловната вишка на държавния глава и десетилетия остава недостъпно за учените, до ахеологическото му проучване и разкриване през 2003 г. През изминалото лято видяхме за пръв път това уникално място, за чиято чудодейна сила се носят легенди.
След затварянето на къмпинг „Стамополу” компанията от приятелски семейства се премести да плажува на къмпинг „Алепу”. Към края на 80-те този къмпинг също бе затворен - заради строежа на ваканционно селище "Дюни". Днес районът представлява мащабен хотелски комплекс и панорамният път покрай езерото „Алепу” е отклонен заради спокойствието на почиващите в ковплекса.
В годините след 1989 резиденция „Перла” бе изоставена, а община Приморско започна да предоставя части от хълма на запад от града като „земя за земеделско ползване”. Вероятно носталгията по младежките години, прекарани по тези места, е накарала Гошковите баба и дядо да станат едни от първите заселници на този хълм, наречен „Узунджа”. Избират място за строеж на вила с видимост към някогашния къмпинг „Стамополу” и напуснатата резиденция, която отдалеч изглежда все така красива. На запад гледката е към гора.
Разглеждайки един ден старите триверстови карти, останали от прадядо ни и изработени от топографския корпус на руските войски по време на Освободителната война /1877-1878/, с любопитство забелязах, че името на хълма е било същото и преди 135 години. За разлика от други имена на селища, чифлици и колиби, които вече са изчезнали или са променени. Според картите, в подножието на Узунджата е имало колиби по време, когато полуостров Кюприя /днешно Приморско/ още не е бил заселен.
Този факт ме провокира да потърся повече информация за миналото на този край. Попаднах на интересен извор – записките на Стоян Драгулев, бивш учител от с. Приморско, които той грижливо е събирал по време на целия си живот и е оформил като общ труд в навечерието на своята 80 годишнина, скоро преди смъртта си. Към изобразеното на старите карти може да се добави следното описание:
"Полуостровът, на който е разположен днес Приморско /бивше Кюприя/, е бил безлюден, незаселен до месец май 1879 год., обрасъл с гъста дъбова гора, която се простирала на запад, северозапад и югозапад на десетки километри. Имало само две разчистени от горската растителност площи - поляни.
Първата ,около 20-25 дка, била над скелята, т.е. над сегашното пристанище. Тази поляна била ползвана за складиране на въглища в насипно състояние. Оттук при всяка продажба въглищата или дървата се сваляли долу на морската скеля и посредством малки лодки се превозвали до гемиите.
Втората поляна била 7-8 дка. В нея почти на средата се намирала каменна постройка, дълга около 12 м и широка 8 м, покрита с керемиди. Тя била жилищна и складова сграда на таляна “Зунарита”. Този талян се ползвал само за пролетен риболов. Поляната около сградата служела за направа на падури /набити в земята колове с опънати въжета/, на които се простирали и сушяли чирозите. От векове мрежите се поставяли на едно и също място в морето, където била установена най-благоприятната за риболова точка, на подходяща дълбочина във водата на пътя на рибата.
СКЕЛЯНСКАТА поляна се оживявала от месец май насетне, когато горяните започвали да свличат от околните сечища дърва и дървени въглища, траверси и др. за превозване по море най-вече за Цариград, Пирея и Италия. Товаренето на турски и гръцки гемии продължавало до октомври - ноември, а понякога и декември, докато всичко се изнесе. След това скелята запустявала до следващия сезон. Тя била наричана от турските гемиджии КЮПРЮ СКЕЛЕ /кюпрю = мост и скеле = пристанище/ заради единсвтения мост в района на Дяволска река по онова време.
Това общо име, КЮПРЮ, било дадено и на скелята, и на полуострова, и на носа, а по късно и на възникналото селище, поради обстоятелството, че най-забележителният обект в този край бил МОСТЪТ на реката, която се влива в морето тук под самия бряг на полуострова. Тук мост е съществувал от най-стари времена - винаги дървен, много пъти или разрушаван от реката или прогнивал, и пак възтановяван, тъй като бил необходим за важния крайбрежен път, свързващ Анхиало, Бургас, Созопол, Ахтопол с Цариград. Цялата околност била наричана както от турците, така и от българите К ю п р и я т а.
В този район имало и няколко селища: три същински села, няколко колибарски села и чифлици. Села били: Салехлер /на 6 км от Приморско по пътя за Ясна поляна в дясно/, Ченгер /над резиденция Перла/ и Аланкайряк /Ясна поляна/.
Колиби: Джавала, Есе-кайряк, Каратопрак, Дели Рашо, Кадемли, Мусакьой и др.
Чифлици: Урдовиза, Хорозлар, Дерекьой.
През месец май 1879 год. една група от 4 семейства, след като преминали селата Ново Паничарево, Аланкайряк /Ясна поляна/ и Салихлер, търсейки място да се заселят в свободна България, пристигнали с колите и багажа си на Кюпрю борун /Кюприйския полуостров/. Обмислили и решили да останат тук в близост до таляна и скелята. Избрали си място за дворове в гората и почнали веднага да си строят къщи-колиби с наличния дървен материал, който секли на самото място."
Днес Приморско е град - център на община и презастроен курорт с леглова база над 500 000 легла. Но на Узунджата доскоро се строеше по нормите за застрояване на земеделски земи и мястото има вид на незасегнато от цивилизацията. Построените сгради са до два етажа и на достатъчно отстояние една от друга. В допълнение, сдружението от собственици на вили на Узунжата не е допускало строежи на сгради с функции, различни от жилищната и тук все още няма ресторанти, дискотеки и търговски обекти. Встрани от суетата и шума на морския курорт, звуковият фон се състои от песента на птици и щурчета. В летните жеги винаги идват на помощ морският бриз и свежият полъх откъм гората. Бабата и дядото на Гошко са направили добър избор.
За съжаление работата по строежа и благоустрояването на мястото ангажира изцяло родителите ми през последвалите години и те все не успяваха да отделят време за плаж и разходки из живописната околност. Баща ми почина скоро след като вилата бе довършена и бе дошло време за заслужена почивка. На деветия ден от смъртта му в негова памет направихме разходка до устието на р. Ропотамо, където може да стигне само пеша или по вода. Правили сме този преход с изходна точка дюните на Аркутино още като деца, заедно с нашите родители. Интересна е не само местността, но и растителният свят, включващ ендемични и защитени видове.
По-малко от пет месеца след тази разходка Гошко побърза да види бял свят и отговорностите на нашето семейство изместиха на заден план ходенето на Узунджата.
Неусетно минаха пет, после шест години, докато в един момент ни проблесна колко хубаво би било, ако вилата отново бъде извикана за живот, независимо дали семейството ни има време и възможност да се включи в него. Осъзнахме, че канейки непознати хора да ни станат приятели и да преживеят добри моменти на това място, бихме могли да популяризираме каузата, свързана с лечението и образованието на сина ни - вече шестгодишен, който е с едновременно увредени слух и зрение вследствие екстремна недоносеност. Неговото състояние се нарича СЛЯПОГЛУХОТА. Моля, ако сте прочели статията дотук, отделете още малко време да научите повече за проблемите, свързани с този вид увреждане!
Хората, които ни познават, си дават сметка за полаганите от нас усилия да направим Гошко самостоятелен и щастлив човек. Обучението и образованието на едно сляпоглухо дете изисква огромен ресурс – и като средства, и като експертиза - и надхвърля възможностите на едно обикновено семейство и на специалните образователни програми, съставени само за незрящи или само за нечуващи деца и дори на програмите за деца с множество увреждания, към които в България е причислена сляпоглухотата. В сравнение с добрите практики по света, нашата държава изостава в грижата си за тези деца, чиято уникална инвалидност ги поставя в самостоятелна образователна група. Като родители, ние сме постоянно ангажирани с мисли и действия за осигуряване възможно най-доброто за детето ни, до максимално разгръщане на потенциала, който сме уверени, че притежава. Непрекъснато търсим решения, въпреки че намирането им е съпътствано от трудности, по-големи от обикновените. За нашата кауза получаваме подкрепа от много хора, без която не бихме могле да продължим напред.
Забележително е как хората заявяват готовността си да ни подкрепят, когато не се поколебаем да потърсим помощта им и отворим сърцето си към тях. Хора, подкрепящи ни съзнателно и всеотдайно, но не с мисълта за направена жертва, а с вдъхновение, произтичащо от радостта им да даряват. В отговор на нашата собствена нужда от споделяне се роди идеята за ПРОЕКТ УЗУНДЖА.
Възнамеряваме и през следващите години да предоставяме вилата за срок от една седмица на всеки, който изяви желание, като предимство имат нашите приятели и участниците в предишни „издания” на „проекта”.
Вилата разполага с две спални, разположени на втория етаж. Първият етаж се състои от еднопространствена кухня-дневна-трапезария, където има възможност да нощуват трима души. Санитарният възел е само един и е на първия етаж.
През лятото животът протича на двора, където има оформен кът с дворна чешма и барбекю, както и на терасата с изглед към морето - неоградено покрито пространство с функция, сходна с някогашните чердаци. Тераса има и на втория етаж, откъдето изгледът е още по-необятен.
Вилата е подходящо място за почивка с малки деца и домашни любимци. Сградата е електроснабдена и водоснабдена. Топлата вода се осигуряна от електрически бойлер. В къщата няма телевизия, телефон или интернет.
Първото издание на проекта вече се състоя с участието на три семейства. Част от снимките в галерията, която следва, са правени от различните гости на Узунджата, включително и в години преди 2013.
Преди косене дворът изглежда така:
Любимо място на децата е хамакът, опънат между две дървета.
Разбира се, всички сме снимали най-много преживяванията си на плажа - и всички сме ходили на едно и също място, плажа на залив Стамополу. Самият плаж е природна забележителност - пясъчни дюни, а заблатените лагуни в съседство са защитена местност.
Къмпирането и паленето на огън в гората е строго забранено, но паркирането е безплатно.
Преди години популярните забележителностите се брояха на пръсти:
Резерватът „Водни лилии” до Аркутино – сега поддържан резерват „Вельов вир”:
Скалното образувание, наречено „Лъвската глава”, което събуждаше любопитството ми още от малка.
Известно е, че на това място е имало крепост, наречена "Вълчаново кале", обявена за паметник на недвижимото културно наследство от местно значение.
Заливът „Аркутино”:
Змийският остров - най-малкият остров по българското черноморско крайбрежие.
"All Out Fishing", фотограф Петър Божков
Албум "BULGARIAN BLACK SEA COAST", издание на София-Прес, 1968 г.
Островът е достъпен с плуване от брега дори и за деца. Спомням си как, стъпвайки на този остров, мъчно проходим заради диворастящите кактуси и населен с всякакви влечуги, веднага започвахме игра на корабокрушенци. Струваше ни се, че едва ли не сме на друга планета. Всъщност кактусите са засадени на острова от цар Борис ІІІ през 1933 г. Островът също е защитена местност.
Днес околностите на Приморско и Узунджата предлагат най-разнообразни възможности за пешеходни и колоездачни преходи, посещения на природни и археологически забележителности, повечето от които преди десетина година бяха неизвестни за всички ни.
Надяваме се следващите участници в проекта да споделят снимки от посетени забележителности, например пещерите и фиордите около Маслен нос, достъпни единствено откъм морето, които нашето семейство все още не е успяло да види.