На 5 април т.г. в Русе се проведе еднодневен тренинг за родители на тема „Сензорна интеграция в домашна среда”, организиран от Русенския Университет и Асоциацията на Българските Ерготерапевти. Лектор бе д-р Илейн Стръдърс от САЩ.
Част от средствата, отредени за пътуването ни до Италия, които събрахме по време на благотворителната фотоизложба на Аделина Илиев, използвахме за финансиране на участието ни в това събитие.
Тридневният ни престой в Русе беше изключително пълноценен. Пристигнахме в Русе два дни по-рано, за да срещнем Гошко с д-р Стръдърс и преподавателите по ерготерапия от Русенския Университет. През първия ден от престоя ни те обследваха Гошко накратко пред аудитория от напреднали студенти. Очакваме да му бъде съставен сензорен профил и да ни предложат план за справяне със сензорните му проблеми, в т.ч. проблемите с храненето.
Бях много впечатлена от д-р Стръдърс и от нейния метод, зачитащ водещата роля на детето при оценяването и избора на терапевтична намеса. Имам прекрасни преживявания, свързани с подобни практики в Италия. Видях д-р Стръдърс в действие още веднъж - на втория ден, в къщата на ул. „Баба Тонка” № 32. Официалното наименование на тази къща в Русе е „Дом Възможност”. Това е реализиран проект на „Фондация за социална промяна и включване” – основен партньор на Трасъл Тръст в България. Мери и Джил - доброволки от Фронтлайн България, бяха поканили там за неформална среща русенски родители заедно с техните „специални”деца. С Мери и Джил се запознахме миналото лято в Русе, откъдето се снабдихме с по-голяма количка за Гошко - необходимост при пътуването ни до Италия. Една от дейностите на Фронтлайн е внасянето на употребявани технически средства за хора с увреждания в България, чрез партньорството на русенски неправителствени организации. Мери, която има опит като придружител на сляпоглухи в Англия, заинтригува Гошко с няколко нови за него занимания. Той се позабавлява чудесно.
Д-р Стръдърс показа на всеки един от отзовалите се на поканата родители какви дейности в домашна среда биха спомогнали за развитието на детето му. В работата с децата се включиха също Софи и Клер, пристигнали наскоро от Англия. Те остават в Русе в продължение на шест месеца като доброволци по проект „Нови граници на ерготерапията”на европейската програма Леонардо. Всяко русенско дете с подобна нужда ще може да ползва безплатно техните услуги.
Заради местоположение си на р.Дунав, предлагащо евтина транспортна връзка с редица европейски градове, Русе е бил най-модерният град в предосвобожденска България. Това е времето, когато в града е роден и е живял моят пра-пра-дядо Ради Иванов – член на БРЦК и приятел на баба Тонка и нейните синове. Човек с космополитен дух и богата култура, владеещ писмено и говоримо няколко езика, след Освобождението той дава своя собствен принос за международния престиж на България. Разхождайки се из старинните квартали на крайдунавския град си мислех дали по тези улици с достолепни къщи на отдавна забравени русенци не е вървял някога и моят дядо. Заради дъждовното време не можахме да посетим Музея на транспорта и Къщата-музей на баба Тонка, както бяхме запланували, за да научим неща, които вероятно са забравени в рода или никога не са били известни, за живота на своя прародител. Но успяхме да забележим, че европейският дух на Русе е все още жив, че към днешна дата градът отново поддържа междукултурни отношения с други европейски държави също както едно време, този път чрез работещите тук неправителствени и благотворителни организации - един своеобразен „град на гражданите” в днешно Русе. Към този „град” бих причислила и грижливата стопанка на Английската къща за гости, където бяхме отседнали.
През третия, последен ден от престоя ни в Русе се проведе обучението за родители - поводът да предприемем това пътуване. Отново бях впечатлена от презентацията на д-р Стръдърс, а тя от своя страна няколко пъти използва Гошко като пример пред аудиторията и изрази голямо желание да работи с него по методите на нейната професия – ерготерапията.
Д-р Стръдърс вече е в САЩ. Има вероятност тя да дойде отново в България през м.юни т.г. във връзка с кандидатстването и за стипендия „Фулбрайт” за научен обмен с някой български университет - може би СУ, през 2014-2015 г. В случай че идването и през юни се осъществи, тя е готова да остане и по-дълго – около месец – в България, и да работи с децата, с които вече има контакт.
Предложих на д-р Стръдърс да направи няколко обучения за родители в различни градове на България, ако успее да финансира пристигането си тук. Тя прие тази идея и моето сътрудничество с голяма радост. Да вярваме, че това ще бъде факт след два месеца.
Следва линк към сайта на OSOTO /Open Source Occupational Therapy Organization/, асоциация в помощ на практикуващите ерготерапия - както специалисти, така и родители на деца с увреждания - създадена от д-р Стръдърс.