„Какво научи Гошко в Италия?”
С този въпрос ни посрещаха всички – дядо, баби, близки и далечни роднини и приятели – при завръщането ни от Рим в края на ноември 2012 година. Истината е, че аз бях тази, която трябваше да учи. Терапевтите, които работиха с Гошко безплатно по време на петте седмици престой, освен че отдаваха цялото си сърце в работата с него, си правеха труда да ми обясняват какви мотиви стоят зад техните действия. „Може някой в България да пита”, казваха. В „Студио Маркони” работихме със Сузи – логопед и артерапевт, Валтер – музикотерапевт и Федерика – специалист по психомоторика, а в Центъра за подпомагане на глухи и сляпоглухи деца на Roberto Wirth Foundation /CABSS/ - с Лаура, която има диплома за intervenor на сляпоглухи хора от колежа George Brown в Торонто, Канада. Понятието „intervenor” на сляпоглухи тепърва ще навлиза в България. Вече срещнах това понятие преведено на български описателно като „интерпретатор-придружител”, по повод спечелен от НАСГБ проект за пилотно обучение на 5 души за България от унгарски специалисти.
Темата на посещенията ни в CABSS беше комуникацията. „Комуникация” е ключова дума за обучението на сляпоглухите не само в Италия, но и в Америка – чийто модел следваме и ние в България. В програмата за сляпоглухи на Perkins School for the Blind е изведено мото „Комуникацията е ключът”. Ако трябва наистина да отговорим на въпроса на баба и дядо, то бихме им казали, че за пет седмици Гошко се научи за общува по-добре.
Не е по силите ми да представя темата за комуникацията с мои думи, затова реших да преведа статиите, които Лаура ми даваше да чета „за домашно”, като ги илюстрирам със снимки и видео от работата с Гошко. Ето първата от тези статии. Надявам се да имам време и сили да преведа и останалите.
ХАРМОНИЧНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
Перспективи от практиката – важна информация за сляпоглухотата № 1 – юни 2007
Настоящата публикация се базира на научните изследвания на Marleen J. Janssen, J. Marianne Riksen-Walraven, Jan P.M. van Dijk и Bernadette van den Tillaart. Подготвена е от Peggy Malloy, National Consortium on Deaf-Blindness (NCDB) - Национален Консорциум по Сляпоглухота, в сътрудничество с Marleen Janssen, University of Groningen and Viataal, Sint-Michielsgestel, the Netherlands, и Craig Axelrod, Texas School for the Blind and Visually Impaired. Дизайн и оформление Betsy Martin-Richardson, NCDB.
Всички ние имаме нужда от близки отношения с други хора – това хубаво чувство да бъдеш с някой, който те разбира, и с когото можеш да споделиш своите преживявания и емоции. Когато връзката е хармонична, отношението и поведението на хората един към друг е спокойно и насърчително. Хармоничните взаимоотношения са важни за всички човешки същества, включително и за сляпоглухите хора. Те са основата на нашето физическо благосьстояние и качество на живот.
По време на детството, и особено през ранните детски години, хармоничните взаимоотношения с човека, грижещ се за детето, са в основата на здравословното му развитие в социален, емоционален и комуникативен план. Децата трябва да свързат този вид преживявания с чувство на сигурност, да придобият увереност да опитват нови неща и да изследват света. Очният контакт, разпознаването на израженията на лицето, вслушването и реакцията към човешки глас са основните начини, по които децата с нормално зрение и слух общуват с полагащия грижи за тях. При сляпоглухите деца, тези сетива са значително увредени или липсващи. В резултат, възможностите за взаимодействие с останалите хора са силно ограничени и почти не се случват по естествен път. Много сляпоглухи деца имат съпътстващи увреждания или здравословни проблеми, които създават допълнителни бариери за общуването им с останалите.
Dr. Marleen Janssen с нейния екип от научни работници в Холандия изследват специфичните характеристики на взаимоотношенията, които са от значение за сляпоглухите деца, и разработват обучителни техники за семейства и педагози с цел усъвършенстване на тези взаимоотношения. Екипът стига до заключението, че когато членовете на семейството и учителите извършат позитивна промяна в тяхното собствено поведение и отношение, децата също отговарят с позитивно отношение. Възрастните са тези, които носят главната отговорност за създаването и поддържането на хармонични взаимоотношения.
ЗНАЧЕНИЕ НА ХАРМОНИЧНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
Изследванията на научния екип в Холандия се базират на предшестваща работа на експерти по обучение на сляпоглухи деца. През годините са били създавани различни стратегии, които да помогнат на сляпоглухите деца да се обучават, да общуват и да имат достъп до други хора и до заобикалящия ги свят. Добрите взаимоотношения са важна част от всички тези стратегии, обаче семействата и педагозите често изпитват сериозни затруднения в ежедневното си общуване със сляпоглухите деца. Когато слухът и зрението са ограничени, общуването се случва в кръга на физическата близост и допир, което за повечето хора не се получава по естествен начин.
Сляпоглухите деца много често използват свои собствени, индивидуални знаци при общуването, например движения на тялото, мускулен тонус, поза на тялото, както и жестове, които могат да бъдат пропуснати или да останат неразбрани от полагащото грижи лице.
Трудностите в общуването могат да станат причина за емоционални или поведенчески проблеми. Децата могат да станат пасивни и затворени в себе си или да развият автоагресия и агресивно поведение. Лошите взаимоотношения също така затрудняват развитието на комуникативните умения. Dr. Janssen отбелязва, че хармоничните взаимоотношения са от основно значение за развитието на комуникацията, като нарича тези взаимоотношения „проводник на комуникацията”.
НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, УТВЪРЖДАВАЩИ ЗНАЧЕНИЕТО НА ХАРМОНИЧНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
Dr.Janssen и нейните колеги извършиха три вида проучвания върху общо 13 деца на възраст от 3 до 19 години, всички те с комбинирана слухова и зрителна загуба от деня ня раждането си. Повечето от тях комуникираха с техни собствени, уникални знаци и с по няколко жеста, символа или предмета. Научният екип използва видео анализ и индивидуални или групови тренировъчни техники, за да помогне на родители и педагози да се научат да:
- разпознават сигналите, с които комуникира детето
- отговарят на детето по подходящ начин
- направят промени в средата, заобикаляща детето, за да увеличат възможностите за общуване.
Ползвайки резултатите от изледванията и други източници, научният екип разработи система за класификация на взаимоотношенията между деца и възрастни. Тренировъчните техники, разработени от екипа, ползват този вид класификация и видео анализ, за да (1) идентифицират проблеми във взаимоотношенията, (2) набележат специфични промени в поведението и средата, които самите възрастни биха могли да извършат в отговор на тези проблеми и (3) оценят успеха от тези промени.
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОБЩУВАНЕТО
Инициативи – започване на взаимоотношение или въвеждане на нещо ново в едно взаимоотношение.
Потвърждения – ясно зачитане на инициативата на ответния човек, така че той/тя да разбере, че е бил чут/а.
Отговори – реагиране положително или отрицателно.
Редувания – вземане на думата и даване думата на ответния човек.
Внимание – фокусиране върху ответния човек и това, което той прави, или върху предмет или действие.
Регулиране на интензитета – поддържане на баланс в духа на взаимоотношението (децата често правят това, като отделят повече време да обработят информацията, или като се обърнат настрани).
Емоционална съпричастност – взаимно споделяне на емоции (при сляпоглухите деца, често се изразява чрез движение на тялото и допир).
Независимо поведение - извършване на независими дейности.
Ето как една учителка се научи да изгражда хармонични взаимоотношения с ученика си:
Крис е роден глух и с много слабо зрение. Когато става на десет години, ослепява напълно. Учителката му е загрижена, защото Крис се затваря в себе си. Тя иска да му вдъхне кураж да участва в повече дейности и да повдигне духа му. По време на обучителния период учителката научава как да бъде винаги на разположение на Крис, без да бъде настоятелна, да му дава достатъчно време при започването и при изграждане на взаимоотношенията, и незабавно да отговаря на неговите сигнали. Тя се научава да контактува с Крис чрез допир по комфортен за него начин и това го окуражава при общуването. Тя отговаря с разбиране, когато той изразява както положителни, така и отрицателни емоции. Ето някои от начините, по които общуват Крис и неговата учителка:
Инициативи: Понякога Крис започва общуването, като посяга да хване ръката на учителката си, като и подаде предмет или като направи някакъв жест. Един от начините, по който учителката започва общуването, е като постави ръцете си под ръцете на Крис, за да му покаже, че го слуша.
Потвърждения: Когато учителката подаде на Крис тактилен символ, той понякога показва, че е забелязал това, като докосне символа. В такъв случай учителката докосва символа още веднъж, заедно с Крис, за да потвърди, че е разбрала отговора му.
Внимание: По време на различните дейности, Крис показва, че е фокусирал внимание върху учителката си, като постави ръце върху нейните, за да следва движенията им. Учителката показва, че е фокусирала вниманието си върху Крис, като се обърне към него и му предостави ръцете си.
С течение на времето взаимоотношенията, които Крис гради, стават по-многобройни и позитивни. Той започва да споделя емоциите си с учителката. Случва се да я хване за ръката, за да я поведе към своя любима дейност. Той започва също така да ползва по-често предмети и жестове, с които да комуникира, без да е нужно да бъде подсещан за това.
Също както Крис, всички деца имат нужда от хармонични взаимоотношения с хората, които се намират в тесен контакт с тях, за да могат да се учат и да растат добре, но ефективното общуване със сляпоглухи деца изисква специфични познания и умения. Научното изследване на Dr. Janssen доведе до създаване на практическа обучителна програма. Тъй като всяко дете е различно, всеки път програмата се индивидуализира, но следва един определен процес, включващ оценка на детето, диагностика на проблемите /трудностите във взаимоотношенията/, използването на индивидуален или екипен тренинг, за да бъдат решени проблемите, и оценка на резултата. Видео анализът е важна част от този процес. Той дава на родителите и педагозите ценен поглед върху взаимоотношенията им със сляпоглухите деца. Налична е следната програма във вид на запис върху CD-ROM:
Contact: Understanding of Specific Interaction Characteristics to Build Up Reciprocal Interaction with Congenital Deafblind Persons (Product #VD-2003, Vision Associates, Phone: 407-352-1200, Web: www.visionkits.com [Dr. Jan van Dijk materials]).
Контактът:Да разберем специфичните характеристики на взаимоотношенията, за да изградим взаимни отношения с хора с вродена сляпоглухота /Продукт № VD-2003, Vision Associates, Телефон: 407-352-1200, Уеб-сайт: www.visionkits.com [Dr. Jan van Dijk materials]).
Тексаското училище за незрящи и зрителноувредени (Texas School for the Blind and Visually Impaired) също има разработена обучителна програма относно взаимоотношенията, предназначена за учители, работещи със сляпоглухи деца, която се базира на изследванията на Dr. Janssen и други източници. За повече информация относно тази програма, посетете www.tsbvi.edu/
ИЗВОДИ ОТ НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Хармоничните взаимоотношения полагат основата за обучение и комуникация.
Учителите и родителите могат да усъвършенстват качеството на взаимоотношенията си със сляпоглухи деца, като усвоят нови техники.
Видео анализът е силно оръжие в обучителния процес по изграждане на взаимоотношенията.
Когато родители и педагози променят тяхното собствено поведение и отношение, в отговор децата се държат по-позитивно във взаимоотношенията.
Следва списък от публикации по темата, който може да бъде видян в оригинала на статията.
Линк за изтегляне на статията в PDF формат:
https://nationaldb.org/library/page/2060