“Мали дом за велики синове” - впечатляващо име на детски център за зрителна рехабилитация и работа с деца с множество увреждания в Загреб, Хърватска. Терапевтите от “Мали дом” гостуваха за няколко дена в Училището за деца с нарушено зрение, Варна, във връзка с откриването на дневен детски център към Училището. Гошко беше поканен за открита консултация с хърватските терапевти - кратко обследване на зрителния му статус пред екипа на Варненското училище и съвети за по-нататъшната работа с детето.
За наше учудване, Гошко се държа много добре по време на консултацията. Дали защото с него работиха трима души - единият го позиционираше, вторият задаваше задачата, третият наблюдаваше? Ето че отново мое вътрешно разбиране е подкрепено от “добрата практика” - след дълги опити за работа с детето от страна на един единствен човек /родител или терапевт/ вече сама бях стигнала до извода, че това е на практика невъзможно.
И още един мит на българските терапевти - седенето на масичка с цел концентрация - бе развенчан. Пред светлинния екран в къщи, който е направен като масичка, Гошко се задържа седнал по-малко от минута, а по време на слухоречевата терапия въобще не желаеше да седи на масичката в кабинета. Терапевтите от “Мали дом” изказаха предположение, че той става, за да разбере къде се намира и какво има пред себе си - седенето на столче само по себе си не му носи достатъчно информация! Предложиха да сложим светлинния екран на пода, където да си го намира сам - за съжаление конструкцията на екрана-масичка не позволява. И така, подозренията относно Гошковата хиперактивност избледняха и придобиха ново обяснение, което няма как да не ни радва!
Обобщаващото мнение на хърватските специалисти бе, че Гошко вижда светлини, но не разпознава силуети/обекти. Предложиха следващата ни задача да бъде работа с “черна кутия” с ярки предмети, флуоресциращи на UV - светлина. Подобни предмети, както и фенерче за UV-светлина /т.нар. black light - “черна светлина”/ вече имаме, но досега не сме ги използвали заради риска от увреждане на зрението. Начинът е предметите да се сложат в т.нар. “черна кутия” - като източникът на светлина е защитен от предпазна бленда. В началото се работи на тъмно, постепенно се преминава към по-добра осветеност на помещението, и накрая флуоресцентните обекти се заменят с обикновени такива, с ярки цветове. Работи се не повече от 30 минути на ден, за предпочитане разпределени през целия ден.
Конкретната цел на “открития урок” във Варна не беше презентация на “Мали дом”, но толкова се впечатлихме от работата на хърватските терапевти, че поискахме да разберем повече за тях. Г-жа Румяна Стайкова, специалист по зрително подпомагане във Варненското училище, ни предостави видеоматериали от посещението си в Загреб през тази година. Така се сдобихме със снимки и видео на “черната кутия”, на нови поколения светлинни екрани, реагиращи на допир, на светлинни екрани за рисуване върху пясък, компютърни програми за стимулация на зрението. Истинско тържество на сетивата!
Споделяме видяното с тези наши приятели, за които представлява интерес.