Да изпиташ радост от живота, да усетиш хармонията в природата, ползвайки древния инстинкт на обонянието...възможно ли е това? Кучетата са в състояние да подушат миризмата на страха - и това не е шесто чувство, това е мирисът на адреналина. И разпознават различните хора по миризмата... Дали е възможно обонянието, което сме свикнали да считаме за спомагателно сетиво, да ни носи основна информация за света около нас? Статията "Миризмите на детството" - колективно творение на участниците в проекта “Нашето детство” - звучи много окуражаващо в тази насока. Към първоначалната статия на Цветелина са написани 60 коментара - засега! Идеята да съществува тази статия е направо страхотна! А идеите, които внушава, специално за нас с Гошко са повече от полезни.
- Непрекъснато си спомням разни неща от детството, благодарение на старите снимки. Но миризмите и ароматите също извикват много спомени, поне при мене. Искам да направя една кратка класация на приятните и неприятните миризми от детството ми. Разбира се, ще започна първо с приятните:
1. Миризма на портокал - и досега извиква спомена за Нова година. Знаете защо - защото ядяхме портокали само тогава.
2. Миризма на бенгалски огън и бор - също Нова година, също много приятни спомени, не казвам Коледа, защото тогава не я празнувахме.
3. Миризма на канела - навява ми чувство на домашен уют - майка ми правеше едни много хубави меденки с канела, просто са ми пред очите едни приятни следобеди в кухнята, суетня и т.н.
4. Миризма на книжарница - някаква специфична, просто ме опияняваше, като влезех в книжарницата и никога не излизах с празни ръце /за разлика от сега/.
5. Миризмата на надуваемите топки и пояси от едно време - това просто миришеше на море. Обожавам морето, а знаете, че навремето картите за почивка се даваха още януари - февруари, така че се знаеше на коя дата и къде ще ходим на море доста по-рано. Аз започвах да си стягам багажа около два месеца предварително.
6. Естествено и самия мирис на море - без коментар
7. Миризма на влак - пътувала съм много, основно с влак, просто ми напомня нещо, ново, непознато, интересно.
А ето и част от "неприятните" миризми:
1. На зъболекарски кабинет, примесено с миризмата от училищния стол - зъболекарския кабинет се намираше в една сграда със столовата, аз честичко посещавах кабинета и беше много гадно.
2. Миризма на домати - по цяло лято, плюс един месец в началото на учебната година, ходехме на бригада. В нашия край основно беряхме домати. Беше отвратително - жега, мръсни, потни, жадни, натъпкани в едни стари автобуси "Чавдар", и навсякъде тая натрапчива миризма, която беше от стъблата на доматите.
- Ванилия, ром и стафиди, които бяха кът!
- На мен ми се случва от време на време, да ме полъхне един аромат отнякъде, който ме изстрелва със скоростта на светлината към моето детство. Да я дефинирам обаче, ми е напълно невъзможно... Просто нещо във въздуха, вятъра, слънцето, дъжда, снега, дърветата, тревичките и птичките, някаква странна комбинация една, която ме попива (не аз нея, тя мен), обгръща ме, дори ме задушава... Опитвам се да я вдишам с такава сила, че дробовете ме заболяват, а носът ми напълно забравя да пуска въздух наобратно, страх го е, че ако спре дори за миг да си използва рецепторите, ароматът ще изчезне... И така и става - все някога ще се наложи да издишам... Но с времето съм придобила опит и за да си удължавам удоволствието, когато усетя аромата, вдишвам го много, много бавно и се наслаждавам на всеки 'ароматикон'... А пък понякога просто си се задържа сам малко по-дълго, и тогава се чудя с какво съм заслужила това щастие
- Замириса на мокри кърпички (тогава май не им казвахме така) "Българска роза", на дезодорантите на мама "Зелена ябълка", "Жасмин", "Дива река", на селския смесен магазин...
- Миризмата на бригадирски домати и тези от консервния комбинат, когато седяхме на лентата за миене е едно, а миризмата на домати от бабиния бостан е нещо съвсееееем друго!!!
Колко странно се променят и миризмите на неприятни и приятни. Спомням си как бърчех нос, когато трябваше да извадя нещо от мамината чанта, която попиваше миризмите на всички кабинети в поликлиниката и внасяше в коридора онази тогава омразна толкова неприятна сборно болнична миризма. С времето, обаче, тази миризма стана първата лястовичка на новината "мама се върна от работа". А сега, понякога сънувам точно тази миризма като най-скъпата ми. По-хубава дори от миризмите на мамината неделна кухня.
- Чудно, но неприятни спомени за миризми нямам: терпентин /против пъпки/, камфор /при настинка/, колофон /от поялник/, машинно масло от Singer-a на баба ми, лавандулов цвят, липов цвят, горски ягоди, сладко от горски ягоди, миризмата на гора след дъжд, стъргани ябълки и моркови със сок от лимон и мед, ароматът на пролетните цветя в градината, одеколони "Тройной", "Ша ноар", "Бич може", сапун "Чайка", едни много стари гумени играчки на Чико с аромат на ванилия, вакса за обувки, нафта, хлорна вар...
- Миризмата на траверсите от жп линията - живеехме на гарата в Търново , миризмата на нафтова печка, миризмата на ябълките от една стая на село дето беше все студена и там само ябълки се държаха, баба слагаше върху печката малко портокалови кори и миришеха интересно, нафталина... сякаш помня миризмата на бирено шише - бирата тогава май не миришеше като тази сега, миризмата на нафта и бензин от ЕмЗето на дядо, а преди това от "Балкан"-а му, тютюна на цигарите БТ сякаш миришеше по различен начин,
на майка ми козметиките...
- Имаше аромат от някакъв парфюм, който ме напрягаше като го усетя край мен - за първи път усетих този неидентифициран аромат на парфюм в тъмнината на киносалона, някой се беше напръскал и се усещаше миризмата почти през целия филм, тъмно - филм - аромат. Напрягам се от този аромат защото филма който гледах беше ужасно потискащ: " Мълчанието на агнетата", след това случайно открих, че парфюма с този аромат се е казвал" Джакомо", много страно ми се отрази и оттогава сякаш все си мисля, че аромата на страха се казва "Джакомо"
- 1) Миризмата на Верото 2) миризмата на мазе на малка кооперация (не е същото като на блок!), откъдето си вадех колелото, 3) миризмата на бензин и 4) миризмата на вакса за обувки в метална кръгла кутийка... и миризмата на зима в София, която идваше със запалените печки с всякакви горива, та не можеш зимата си проснеш прането на телъ!
- 1, Миризмата на книгите, която вероятно съвпада с тази на книжарницата, ама може би тази на книгите - старите книги е по особена - малко мухъл, малко старо мастило - нещо, което винаги съм оприличавала на водопад (защо? - не знам!);
2, Миризмата на самолет - някакво гориво, примесено с миризмата от седалките - тази миризма я няма на земята - има я само в големите сиви метални птици;
3, Миризмата на паркетин - лъскаме с телената четка, после с "Лъч", после лъскаме с вълнения парцал, напоен с паркетина - харесваше ми;
4, Миризмата на огън, особено след като падне първия сняг - вървиш по павираните улици, а комините пушат ли пушат;
5, Миризмата на оцет в кофата с вода, когато с баба мием прозорците и скърцането на вестника (може би ще трябва още една статия за звуците от миналото);
6, Миризмата на слънцето - като ти напече кожата на плажа!
П.П. Сетих се за откъс от "Английският пациент":
<<Нейният баща й беше разправял за ръцете. И за кучешките лапи. Винаги, когато оставаше насаме вкъщи с някое куче, той се навеждаше и помирисваше кожата на стъпалата му. "Тази миризма - обичаше да казва, сакаш описваша аромата на глътка бренди - е най-великата на света! Букет! Полъх от грандиозни пътешествия." ... Тя се преструваше на погнусена, но кучешката лапа си оставаше едно чудо - никога не лъхаше на мръсотия. Като катедрала; Може би лъх от тази или онази градина, от зелена поляна или от цикламена леха - досущ смес концентрат от всички обходени през деня пътеки.>>
- Още помня миризмата на едни книги - едната от тях е " Черната Стрела "- старо издание от 70-те години, и първите два тома от " Безценни Камъчета" с илюстрации на Иван Кьосев - сякаш ухаят на нещо тайнствено и леко...
- Миризмата на кисело зеле, и на стълбището в малката кооперация - винаги знаех кой какво е сготвил днес - макарони на фурна или пък гювеч... онези препечени сутрин филийки, ама не на тостера, а на котлона - дето леко киселее миризмата! А като дойдат празниците какво ставаше!... Само да си седиш на стълбището и да миришеш... Мммм... Не бих го сменила за нищо на света това усещане. Да добавим и изкипялото мляко, а?
- Летата прекарвах в почивната станция на толбухинския самолеторемонтен завод. Нищо особено - 12 дървени бунгала с външна тоалетна с дупка и зли оси покрай теб. Особеното бе, че тези бунгала се намираха вдясно от входа на Двореца в Балчик. Сред влажната зеленина на сенчестата гора, чешмата с ледена вода в дерето, цялото великолепие, което предлагаше Двореца с градините и екзотичните си дървета... Това са моите лета. Там "виждах", далеч в морето, Ум белия делфин, кораба на "Черния корсар", изживявах сред високата влажна растителност пиратските приключения от карибските джунгли, там се разиграваха всички сцени от любимата ми книжка "Морски приказки"...Дълбокият и силен аромат на влажна почва и вечнозелена растителност, примесен със соления морски въздух - това е ароматът на моето детство. А ароматът на мокър от дъжд или утринна роса чимшир е върхът в детските ми спомени. И днес, когато минавам покрай чимшири, задължително забавям ход и вдишвам с пълни гърди упояващия аромат на детство. Незабравимо!
- Ароматът на куклите - косите им бяха ароматизирани с лак за коса, докато не ги изкъпеш и не развалиш прическите им. Миризмата на балоните, пълни с талк, на горещия асфалт на улицата. Миризмата на ябълки и узрялото есенно грозде над пътеките в двора. Миризмата на бензин преди път с москвича. Миризмата на диви ягоди и малини, брани по планинските поляни. Миризмата на топлината на бумтящата печка у дома в студените зимни вечери, съчетана с този на току що изпукани пуканки. Миризмата на бананите и портоколите в съчетание с аромата на Коледната елха, защото само по Коледа те се съчетаваха. Миризмата на истинските зеленчуци от градината .Миризмата на новите учебници и тетрадки. Миризмата на новите мебели и новите ти обувки за другарската вечер. Ще получа световъртеж от този калейдоскоп от спомени и аромати! Дъвките "Идеал"...
- Миризмата на овчата кошара на село - една от най-топлите и уютни миризми на детството ми - винаги свързана с напуканите ръце на чичо, който вечер мълзеше овцете, а после правеше качамак с прясното мляко, прецедено през тензух. Тогава научих номера, че за да не те лае овчарското куче, трябва да минеш през стадото, да замиришеш на "свой", тогава Мурджо си играе с тебе, не те лае. А той пък как миришеше лятос, като го навали дъжда..
- На пръст и оборска тор, на овчи борбонки, кокоши курешки, на кочинка дори... И на конски изпражнения! Скоро, докато се разхождах и вдишвах с пълни гърди подобни аромати, мислех си че толкова ми харесват тези миризми, че се чудех дали няма това да е миризмата на любимия ми парфюм! На селски пушек - не само зимен от комините, ами и на оня, когато се горят треви, листа... и от огъня за зимнината...На мушкато, на индрише, на здравец, на магданоз...На липи - т.е. мирис на Стара Загора - един от най-красивите градове-спомени на моето детство! На машерка, на сухи, силно напечени от слънцето, изгорели летни треви. На борови иглички, посипали цялата пътечка за почивната станция. На билков чай в голяма тенджера, от много билки, хижарски чай - на дядо чая. На миризлива вода - минерална от Вонеща вода, където тати работеше в почивната станция на ЖП-то, и на "слатина" вода - минералната миризлива вода от изворчето на село - скрито край рекичката между камъните и гората. На село в планината, сред баирите, до реката и гората... На влак, и на траверсите на жп линията, и на самия влак - мирис на желязо, с който ми се пълнеше устата и ме удряше чак в зъбите. На стар вход на малка стара кооперация, на чиято площадка отпред в мозайката е вградена година 1932, например. На вход на панелен блок - моят вход, но съседният вход на приятелките ни мирише различно... всеки вход мирише различно... На кекс, курабийки, на питки, на бухтички, на пържени филийки... На дам, сайван, селско мазе...На стари дървени гардероби, легла...На нафталин - баба и мама вадят терлиците и гетите от един вързоп, направен от забрадка, а вътре са били посипани с нафталин, да не ги съяде молеца
А онова, което хич не съм обичала е мирисът на кола и на бензин - винаги ми е ставало лошо. И сега така...Ааа, и сигурно бих познала миризмата на един дезодорант, с който бяхме напръскали в къщи след като се беше умирисало на непрана овча вълна, напарена в гореща вода...
- А миризмата в "Показния магазин" на сушените банани и фурми?
Миризмата на разтопена пластмаса, спомням си как изхабения пълнител на химикалките нагрявахме и издухвахме едни балончета, които странно шумяха при вдишване и издишване, от което в клас оставаше тежката миризма доста дълго.
- Миризмата на печените в чушкопека чушки!
- Аз се сещам как миришеше кутията с коледните играчки - лигнин, за да не се счупят, и гирлянди; и книжарницата до училището, откъдето си купувахме по една играчка всяка година, и конфети, които после майка чистеше с месеци след нас, и онези малки, малки тефтерчета, помня и миризмата на нафталин между дрехите - хич не я обичах.
- Миризмата на индрише в компот от кайсии!!!
- Аз съм живяла и живея в къща и в къщите мирише различно. В нашата махала във всяка къща миришеше различно. Спомних и миризмата на студа - на внесеното отвън пране в студените зимни вечери - много свежо, просто супер.
- От детството си имам в носа една миризма на Франция... Защо на Франция? Защото ми беше първото излизане зад Желязната завеса и то като дете. Обаче не мога да я опиша - може би на онези списания като Некерман, които имаха и французите (не се заблуждавайте, че това е миризмата на сп. Пиф, не е!), на касисов сироп, но никой сироп сега не мирише така, на сок от мента, на френското метро (повярвайте, до днес съм ходила в метрото на поне 10 други страни, и никое не мирише като френското) и както се изразяваше татко - миризма на французойка - т.е. на изкуствени дрехи. Години след това като съм ходила там - пак си мирише на същото... Не знам как да го опиша.
- И аз се сетих май в същия момент за миризмата на снега, попита в прането от простора. Да ми замирише на възглавница с точно тази свежест! Ама да е от бабините - с пух! Дето им дърпам перата през калъфката. И то с едно такова любопитство, защото перцето всеки път е различно, ту сиво, ту кафяво... Защо ли прането мирише различно през лятото? Париж на мен ми мирише на мокър камък, но това е друга тема.
- Мирис на лавандула: пак сме отворили някой гардероб и се киприм с новите дрехи или с дрехите на мама. Мирис на чоплен печен слънчоглед: пак сме се скупчили на беседката долу и обсъждаме до безкрай най-интересната тема за деня., утре - друга тема. Мирис на училище: хладно, тихо, сериозно и униформено, тук съм и измъкване няма.
- Мириса на водорасли, колкото и неприятен да е, ме връщна на плажа в онези години, когато бях 11-12 годишна
- Аз си спомням аромата на кърпата за плаж. Една такава прекрасна, на море, пясък и слънце. Не давах да ми я перат след връщането от море и си я душех дни след това :) Аромата на цигара, запалена навън и влизащ в саята, докато спя го свързвам с мама и до сега, като го усетя ми става мъчно. Миризмата на пържени мекици, филийки и палачинки, които мамито ми правеше - идваща от кухнята рано сутрин в почивните дни. Прекрасния аромат на домашните еклери, тортата Добуш и меденките. Искам си детството пак! Сетих се още оня страхотен мирис след дъжд, на нещо свежо и ...... не мога да го опиша, но сега не е същото. Мириса на боровете и смолата, на окосена трева ( и сега ми харесва)
- Ароматът на липов чай, който баба вареше, когато ние, премръзнали от път, пристигахме на село от града. Мирисът на гуменки. И на тавани - много обичах да си ровя из тавана, подобно на Пипи, там намирах същровища - патроните на дядо ми от ловната му пушка, книжки, чашки, парцалки - всичко имаше там, само че много се струхувах от старата стълба, която винаги скърцаше, и аха да падна.
- Прясно изпечен селски хляб, борова гора, гумирана футболна топка от 6.10, прясно окосена люцерна, прясно окосен стадион, овча вълна, сварено мляко, кипнало върху котлона мляко, разорана почва, есен, пушек от изгорени есенни треволяци, полски теменужки, лале, хлорирана училищна тоалетна, оня аромат с който лелките метяха коридора в училище (не знам какво беше), гумичка Koh-i-noor, шаран, речна риба, шампоан "Па-па", дъбови цепеници, листна маса на извадените на есен фъстъци...
- Одеколона на тати или може би лосиона за след бръснене! Не знам изобщо какъв е бил, но го усещам, докато спя сутринта, защото съм втора смяна на училище или пък съм ваканция, а тати вече тръгва за работа и минава да ни погали по главичките - мен и сестра ми
- Много обичах как мирише тавана на баба. Това ми беше едно от любимите места за посещение. Там баба съхраняваше всичко онова което обичах да пийвам и хапвам. И миришеше много особено, но много хубаво за мен. Винаги когато някой тръгнеше нагоре към тавана, аз скачах веднага да ходя с него. Аромата на боите на мама. Този аромат е оказал голямо влияние в живота ми... Защото и до ден днешен - вече голяма, аз винаги избирам боите си по аромата. Търся онзи прекрасен аромат от детството и ако не миришат така не си взимам. Малко смешно е... в университета например много голям кеф ми беше да душа и на колегите боичките... и да откривам кои ми миришат на онова време когато аз бях мъничка, мама рисуваше, а аз цапотех с нейните бои.Аромата на портокали... това толкова далечно нещо на всички ни. Дори си спомням времето когато започнаха да се продават свободно без проблем такива плодове какво душене наставаше.Обичам всички сладки аромати... на ванилия, на шоколад, ром и т.н. ... от дете. Може би защото баба много правеше сладкиши, а аз съм влюбена в сладкишите от дете. Дори като по голяма (примерно около 12-13 годишна) си мацвах зад ушите примерно есенция ванилия .Обичам аромата на пастичките в сладкарниците от онова време. Сега също има прекрасни торти и пастички, ухаят божествено..., но тогава беше различно.По принцип свое село не съм имала, но ходехме в едно село в което живееха родителите на баща ми един път годишно. Никога няма да забравя някои аромати от там... аромата на един съндък който се намираше на втория етаж и вътре беше пълен с картончета с големината на карти за игра и бяха червени и черни (като кадифе) и разни джаджички вътре. Това ми беше любимото нещо, непрекъснато се ровичках в него. И тези картички бяха страхотни (като се замисля какви неща са ме радвали... сега се чудя дали едно дете би се зарадвало на нещо подобно?!)... мазето също имаше своя аромат който ме привличаше...Имам чувството, че ще припадна от емоции ахахаххаха спомням си... било е преди 90-та година, защото още не ходех на училище. Бяхме се вмъкнали с приятелчетата в една - тогава си мислехме че е изоставена къща - и си спомням ароматите от самият ден... Обичам миризмата на розите... това и сега ми е любимото цвете, като дете крадях розите от градините...
- Така е и за мен: аромата, ме завихря и връща, всъщност нищо друго не е толкова силно, колкото аромата, дори снимките.
- Миризмата на оранжерия – найлон, прясна пръст и зелено.
- Миризмата на ръцете на майка ми, но не на дланите, а на тази часто от рамото до лакътя, където се гуша, все още си миришат така – букет от аромати, които са майка.
- Миризмата на стари книги – от онези с пожълтелите страници, с оръфаните корици, периода 50-те, 60-те.
- На нафта - на вилата, на която дядо ми беше управител, държаха я в едни варели в една малка стаичка, а аз отивах, пъхах си носа в ключалката и миришех ли миришех ...
- На петифури - вече несъществуваща миризма, освен в съзнанието ми: 4-5 тънки блатчета пандишпан, маслен крем, отгоре покрито с шоколад и най-отгоре зелено или розово листенце, пак от маслен крем. Най-хубавата миризма на света! На лимонови резенки, бонбони виолетки и на бонбони Амфора... На огън - истински планински боров огън, който пращи и хвърля искри чак до короните на дърветата...
- Миризма на автобус "Чавдар". Мразех тази миризма, мразех я повече от всичко на света. Ставаше лошо в автобуса и почти винаги повръщах, ако пътувахме повече от половин час. Съвсем сериозно бях решил като порасна да стана конструктор на автобуси и да измисля автобус, който се движи без нафта. Сега вече съм пораснал и не ми става лошо, тъй че нямам вече желание да измислям безнафтови автобуси. Веднъж си мислех дали ако някой ми предложи да ме върне в детството, но да трябва там постоянно да пътувам с автобус, бих се съгласил. Честно казано доста се почудих , преди да си отговоря, но накрая реших, че ще се съглася.
- Имаше един шербет. Правеха го до плажа на почти всеки лагер. Червен на цвят, и през тръбичка му пускаха някакъв газ леко да се газира. Предполагам, че е имало силен елемент химия, но беше хубав. На такова нещо скоро не съм попадал.
Също и като донесях риба от водоема... от невероятно разтояние надушвах като я пържат в къщи.
- Миризмата на манджите в детската градина. Дори сега, като минавам покрай някоя детска градина и усетя миризмата на ядене, се сещам за времето когато съм ходил на детска градина.
- Лепило "КАЛЕ"... Спомням си и миризмата на лепило "Рила", както и аромата на ученически шкаф с всякакви пособия вътре - миришеше на книжарница, училище и още нещо. Лепилото "Рила" ми миришеше много хубаво. И книжарниците миришеха много хубаво и някак различно от сега...И водните боички миришеха вкусно. Даже ги ядях по едно време (в разтворено състояние - от четката). Скоро пак ги пробвах - не са си променили вкуса.
- Миризмата на училище най-силно ме връща към детството. Всеки ден, когато вземам малката си дъщеря, вдъхвам за минути тази миризма. И всеки път нахлуват спомени за приятели, уроци, домашни, притеснения, радост, учители, първа любов, режим на тока.... истинска безкрайна палитра от спомени...
- Ароматът на детска градина - не знам какви са били препаратите тогава и сега, но детето ми и днес мирише на същото като си дойде оттам
Ароматът на лавандулов спирт - след бръсненето на дядо...
Миризмата на риванол за рани... Днес някой ползва ли такова нещо?, хардал / синап за лапи за болест и камфоров спирт за разтривки...
Миризмата на нафтова печка
- Един от най-силните аромати от моето детство беше на "фотографски фиксаж в читалищно мазе". Преди няколко години слизах пак в това мазе и пак си миришеше на същото. В това мазе се помещаваше кръжокът по "фотодело". Посещавах го осем години. В първи клас "влязох с връзки', защото специално този кръжок беше разрешен за деца след трети клас (имаше разни апаратури и препарати). Та един от тези препарати беше "фиксажа", с който се стопира проявяването на снимката докъдето желаеш. От всички препарати той миришеше най-силно. А пък се ползваше в най-голямо количество. Не знам сега дали някъде се продава, щях да си купя и да си мириша.
- Снощи си прожектирахме с мъжа ми отново едно диафилмче и нямаше как да не се сетя: миризмата на загрято апаратче за диафилмчета - много е специфична и заедно със самото филмче - отнася те в една далечна галактика, преди много години....
- Интересно и характерно си миришеха лабораториите. Което ме подсеща за аромата на първият опит за барут - някой скоро да е палил сяра?
- Изникна неприятната миризма на Кеч балсам, който майките ни много почитаха и купуваха от чехкините на плажа... Уф, как я мразех!
Миризма на салам Камчия (с много чесън демек...)
Миризма на бенгалски огън...
Миризма на едни светлосини джапанки, с леко гофрирана част откъм стъпалото, които минаваха през пръстите - много специфична беше и всички имахме такива...
Миризма на чергило на кола, много особено миришеше...
Миризма на прани гладени като мушама чаршафи по лагерите, хотелите на екскурзии, почивките и навсякъде на обществено място, всичките така миришеха...
За мен лично миризма на Корал за миене на чинии - много ми харесваше тая миризма!
Миризма на измита мозайка и измито стълбище - навсякъде така миришеше, защото мозайката беше навсякъде - в къщи, в баните ни, в учрежденията, в училище! Ей, как съм се затъжила за тая миризма сега!
- Миризмата на мухи по мръсни ресни на вратата - на застояла и размекната пластмаса, избеляла от слънцето....Тази миризма беше типична и за селски магазини от типа "НарКооп", също така и в сладкарниците.
- До скоро даскалувах. И супер забавно, когато влезеш в стаята на първолаците, те лъхва една позната миризма - на детската градина ли, на какво? Не го описвам, тъй като не е възможно.
- Ех какви хубави спомени нахлуха в главата ми от всичките тези миризми. Някои от тях толкова силно си представих, че почти съм сигурна че наистина ги улових във въздуха:
Миризмата от горещия въздух на палатка и надуваем дюшек, напечени от жаркото слънце насред къмпинга. Миризмата на липов цвят в хладната стая на вуйчо. Вуйчо по него време беше ерген и работеше в Коми, а баба сушеше в тъмната и прохладна стая липов цвят, а есенно време ухаеше на дюли. Миризмата в киносалона. Не може да се обърка с никой друга.
Миризмата на захарен памук ме връща в 80- те на селските събори. Миризмата на библиотека, заедно с тишината в нея и едва уловимото поскърцане на паркета "уж" заглушен от мокета над него. И една миризма, която ми е много любима - лунапарка, мястото с блъскащите колички. Незнам дали се сещате, но във въздуха витаеше някаква много специфична миризма.
- Миризмата на огнище, тясно свьрзана с миризмата на лютенца или на сладко, които баба вареше на двора, а ние накрая "топяхме" тавата с дебели филии;
Миризмата на мазе, пьлно с нарязани и старателно наредени дьрва за зимата, семейните колела и мнооого буркани с компот и лютеница;
Миризмата на самите дьрва, когато ги получехме на куп пред кьщата и един чичко ги режеше сьс сециална машина;
Миризмата на минерална вода - до нас имаше извор и баба винаги ме пращаше да си измия хубаво краката преди да се прибера от игра и да си изтьркам петите в рьба;
Миризмата на сладкарницата на Балкантурист - оттам ми откраднаха балканчето, но какви пасти имаше там...
Миризмата на дядовия чай (риган, мащерка и жьлт кантарион) който цяла зима стоеше на нафтената печка с нейната специфична миризма, както и филиите, които баба ми печеше, слагайки ги "изправени" и долепени на стената на фурната...
Линк към оригиналния вид на статията