На една годинка /осем месеца коригирана възраст/ Гошко си беше още бебе. Не можеше да стои прав, не искаше да стои седнал, обичаше само да скача - в бънджито или на ръце. Това единствено го правеше щастлив.
Ние, възрастните, желаехме да отбележим първия му рожден по възможно най-впечатляващ и запомнящ се начин - за да го свържем завинаги в спомените си с идеята за тържеството на доброто над трудностите, през които преминаваме. Градинско парти в нашата си градина бе добра идея, що се отнася до комфорта на самото бебе. За кратко време влязох в любимата си роля на организатор на празненства - декорът, напитките, храната, музиката и компанията трябва да са хармонично подбрани, за да се получи купонът. Ах, че прекрасна професия е това!
От музика в крайна сметка се отказахме - децата вдигаха достатъчно шум. Останалото мисля че се получи. Струва ми се, в цялата тази суматоха, малкият Гошко в края на краищата усети еуфорията на празника.
